Древни откровения - книга 1

Из Неизречената Мъдрост на Първия Старец."Древността е мистерия без светове, без минало, без бъдеще. Мистерията е неведома, а не несътворена. Несътвореното е замислено да стане впоследствие сътворено, а неведомото всякога си остава в мистерия. Първото излъчване на абсолюта е Дарахар - гласът. После Дарахар изрича и произнася мистерията, а тя отделя от себе си бездната. После Дарахар произнася в бездната словото аривара - същността, а от нея чрез друго изричане е потекъл ахамира - животът. Този изначален живот е бил недосегаем за несътвореност и сътвореност. Този живот е бил сияние, а не светлина и ограничение. В несътвореността животът е слязъл като светлина, но това вече е означавало, че ще има и тъмнина. Такъв е бил великият замисъл. Скритата зарама - истина - слизала все по-надолу. Древният живот се е къпел в океана на прасветлината - сияещата същност. По-късно прасветлината слиза и става енергия - несътворената вода, което е било живот в духовността. А още по-късно енергията пак слиза и става вода за сътвореността, за да могат сътворените да се очистят и завърнат по обратен път в енергията и прасветлината. Сътворените същества са тези, които са избягали от бога, но той им подарява Вахая - водата, за да им каже, че истинският живот не е във времето. Тук са само проблясъците. Меравот, или древният бог, ни е дал същност, или чистия дух, за да минем през водата водач, да се върнем в енергията и оттам в прасветлината. Този наш чист дух знае пътя, защото той е създаден като бдителна същност. Прасветлината е храната. Тя е Зарама - истината, изначалната храна на същностите - боговете. Всичкият този път от древната мистерия до сътвореността е бил наречен древният поток на слезлия бог, или любовта. В древността е нямало земя, а само този древен изначален поток. Древността е съставена от този изначален поток, който по-късно бил наречен царството божие, или дух и истина." Елеазар Хараш