Вечер при Клер

"Във "Вечер при Клер" липсват обичайните белези на занимателното четиво и въпреки това цялата книга се чете на един дъх... Това се обяснява не само с факта, че Газданов е прекрасен и увлекателен разказвач... В романа си той е постигнал висока степен на емоционално напрежение, на което най-вече се дължи неговата прелест. Газданов притежава необикновени литературни и изобразителни способности, той е един от най-ярките писатели, израстнали от емиграцията." Марк Слоним "Вечер при Клер" се движи наистина деликатно между руския автопсихологически роман и западния роман на потока на съзнанието." Игор Сухих "Тук (в книгите на Газданов) звучи музика, езикът звъни, излъчва светлина, дори ухае... това е истинско изкуство на словото." Ласло Диенеш "Вечер при Клер" е явление не само на младата емигрантска литература, а изобщо на цялата руска художествена литература. Романът е интересен от гледна точка на обратната композиция, сюжет се гради на ретроспекции-спомени." Бронислав Сосински Гайто Газданов (1903 - 1971) напуска Русия с първата емигрантска вълна, предизвикана от Октомврийската революция и Гражданската война. След неколкогодишно странстване, свързващо го за кратко и с България, той се установява във Франция, където още с първия си роман "Вечер при Клер" (1929 г.) се утвърждава като ярък и самобитен писател. Оценена високо в своето време, прозата на Газданов е преоткрита в края на ХХ век и му донася макар закъсняла, но напълно заслужена слава, като му отрежда място сред най-значимите представители на руската литература. Той е автор е на близо четиридесет разказа и девет романа, два от които, "Призракът на Александър Волф" и "Пътища в нощта", вече бяха издадени в превод на български език.