Архетиповете и колективното несъзнавано

Архетипове и колективно несъзнавано са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг. Настоящият том (ІX / І от Събраните съчинения) се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно За архетиповете на колективното несъзнавано, после Понятието за колективно несъзнавано и най-накрая - За архетипа с особено внимание върху понятието анима. Следват публикации, в центъра на които са специфични архетипове, а именно на майката, прераждането, детето-бог, респективно божествено момиче, после - мотивът на духа, както често се появява в детските приказки, и т. нар. трикетер (хитрец). Накрая се разглежда връзката на архетиповете с процеса на индивидуация, веднъж теоретически в статията Съзнание, несъзнавано и индивидуация, после - практически приложено върху един такъв процес на индивидуация, както се разкрива на основата на една впечатляваща серия рисунки от аналитичната работа на Юнг. За центриращата символика на мандалите става дума в последните две работи на този том."Който отива към себе си, рискува да се конфронтира със себе си. Огледалото не ласкае, то вярно показва това, което се оглежда в него, а именно лицето, което никога не показваме на света, защото го прикриваме с Персоната, маската на актьора. Но огледалото стои зад маската и показва истинското лице." К. Г. Юнг