Република от светлина

Във въображаем тропически град внезапно се появяват 32 странни деца на възраст между 9 и 13 години. Със своето агресивно поведение те изваждат двестахилядния Сан Кристобал от летаргията на рутинното му съществуване. Децата нямат ясен лидер, говорят на непознат език, стават все по-дръзки, а след кървав сблъсък мистериозно изчезват. Започват да изчезват обаче и деца от добри семейства в града... Историята се заплита с нарастващо напрежение, за да завърши със стряскаща развръзка. Би ли могъл да не е така опустошителен сблъсъкът между града и малките нашественици, между цивилизования свят и другия - различен и непознат? Действително ли у децата жестокостта съществува естествено, както твърди авторът, който не вярва в мита за детската невинност? Какво не съумява да даде Сан Кристобал на чуждите и своите деца? И дали тези "други" деца не посяват семената на различен ред, на нова, смътно зараждаща се цивилизация?"От време на време се появява някой писател, който не се ограничава да регистрира нещата, а създава нова реалност, способна да хвърли светлина върху най-тъмните ни мисли. Кафка прави това. Бруно Шулц го прави. А сега и Андрес Барба." Едмънд Уайт "Рядка метафизична интелигентност, едновременно прецизна и екстравагантна, омекотена от човешка нежност." Айриш Таймс