Всички си тръгват

Не знам кога ми хрумна да напусна детството. Платих скъпо заради това, че пораснах сама, докато всички си тръгваха от острова. Изоставяха ме малко по малко; днес не ми е възможно да се държа като всяка друга нормална жена: аз съм извън света. Уменията, на които бях научена, не ми вършат работа: живея уединена в Дневника, само сред неговите страници ми е уютно и удобно. Само там винаги съм се чувствала голяма. Преструвах се, че съм дете, но това не беше истина; бях прекалено възрастна за Дневника и прекалено малка за истинския живот. Продължавам да съм жива, продължавам да съм сняг върху сняг.