Кой сънува моя живот 1977-2007

Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой отново. Жива птица кръжи над граничната зона. И се смее на наште затвори – в озона черна птица по залез... За нея предел е само там, дето живите падат умрели... Тежко влакът се влачи, отеква – прощален. Искам малко любов! Искам малко отсрочка!... Колелата кънтят в анапест погребален и в тунел се разраства последната точка.