Христо Ботйов: Из поезията, публицистиката и писмата му

Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Труд". "Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и от вредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогреса човешки. Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна; революция, която да изчисти Балканският полуостров не само от турците, които ни считат за стока и за добитъци, но и от всичко онова, което може да вреди на истинните наши стремления за пълна и абсолютна човеческа свобода... Аз не съм способен да тропам по портите и да пея балдевските песни на патриотически маниер. Нека правят това други. Аз ще направя ръцете си на чукове, кожата си на тъпан, и главата си на бомба, пък ще да изляза на борба със стихиите..." Христо Ботев "Държавните мъже не обръщат внимание на историческите уроци", "Преди всичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти", "Да бъдем искрени и да си прощаваме погрешките", "Предателите и шарлатаните трябва да се преследват безпощадно"... Всички тези завети на Христо Ботев са публикувани в сборника "Христо Ботйов - Из поезията, публицистиката и писмата му". Сборникът съдържа значителна част от по-етичното и сравнително малък дял от публицистичното и епистоларното наследство на великия български поет и революционер Христо Ботев. Сред стиховете са "Майце си", "Елегия", "До моето първо либе", "Дялба", "Хайдути", "На прощаване" и др. В изданието е публикувано в оригиналния му вид и прощалното писмо на Ботев "После отечеството си съм обичал най-много тебе...", писано преди слизането му от кораба Радецки на българска земя. В книгата са приложени копия на автентични снимки и документални материали, свързани с живота и дейността на Христо Ботйов. Изданието е посветено на 170-годишнината от рождението на Христо Ботев. Майце си Ти ли си, мале, тъй жално пела, ти ли си мене три годин клела, та скитник хода злочестен азе и срещам това, що душа мрази? Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, та мойта младост, мале, зелена съхне и вехне люто язвена?! Весел ма гледат мили другаре, че с тях наедно и аз са смея, но те не знаят, че аз веч тлея, че мойта младост слана попари! Отде да знаят? Приятел нямам да му разкрия що в душа тая; кого аз люба и в какво вярвам - мечти и мисли - от що страдая. Покрита с рани, наранена. Освен теб, мале, никого нямам, ти си за мене любов и вяра; но тука вече не са надявам тебе да люба: сърце догаря! Много аз, мале, много мечтаях щастие, слава да видим двама; сила усещах - що не желаях? - но за вси желби приготви яма! Една сал клета, една остана: в прегръдки твои мили да падна, та туй сърце младо, таз душа страдна да са оплачат тебе горкана... Баща и сестра и братя мили аз да прегърна искам без злоба, пък тогаз нека измръзнат жили, пък тогаз нека изгния в гроба! Христо Ботев