Белези

Роман. Да изгубиш любовта, наранява. Да изгубиш смисъла, наранява. Да изгубиш себе си, наранява. Животът винаги (или поне понякога) дава втори шанс - да намериш любовта, смисъла и себе си; да се родиш повторно. Но остават белезите. Героят на романа "Белези" преминава през тежко изпитание. Губи всичко - любима, работа, смисъл на живота, а раните стават все по-дълбоки и непоносими. Достигайки до почти пълно самоунищожение, той неочаквано получава възможност за ново начало - получава утробата, в която да се пресъздаде и от която да се роди отново. Животът на Мъжа е неотменно свързан с Жената - тя е любовта, смисълът, истината, сътворението. Загубата ѝ оставя непоносима болка. Срещата с Жената - реалната и митичната - е Спасението. Любовта към жената, изгубила белезите на женствеността си, показва истинската същност на това чувство - обичаш не физическото тяло, обичаш Човека и страданието му. Но дори когато си получил шанса да се спасиш и да продължиш напред - белезите остават. За да ти напомнят за страданието и за цената на щастието. Романът "Белези" е третата поред книга на Венцислав Божинов след сборниците с разкази "Пеперуди в рогата" (2011) и "С аромат на тютюн" (2017).