Цензурата по времето на комунизма или режимът на забраняване - позволяване

През периода 1944 - 1989 г. цензурата не съществува като законна отговорна институция, а самото ѝ наличие се отрича от комунистическата власт. По този начин тя става двойна, защото дори нейното съществуване е цензурирано. Творческото изразяване е оковано с верига от звена, процедури и похвати на забраняване и позволяване. Със забраната творбата бива унищожена. Най-често и като позволена тя вече не е същата. Изследването се спира на забранени или трудно и за кратко допуснати до театралната сцена текстове на известни автори от периода, който някои наричат "социализъм", а други - "комунизъм". Ромео Попилиев е доктор на изкуствознанието и професор в Института за изследване на изкуствата при БАН. Автор е на книгите: "Комичното и животът на българската комедия между двете световни войни", "Театралната критика на две критични десетилетия", "Драмите на Йордан Радичков, или едновременното неедновременно", "Историческата драма: траекториите на историята, мита и политиката", "Съпротивата на драмата в драмата за съпротивата". Съавтор е на "Сто години Народен театър" и "История на българския театър" - том 4.