Германският пациент. Разкази

Сборник с хумористични разкази. "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият враг на писателя хуморист. Текстовете, родени само от вица на деня, бързо ги яде корозията - те остаряват не с години, а с часове. Друг музикант, македонският китарист Влатко Стефановски, каза в едно интервю, че човек, ако 40 години пресява неуморно дори пясъка на плажа, накрая ще намери часовник Ролекс. Толкова години аз пресявам думички и песъчинки смешки, но Ролекс не излезе, не намерих даже и руски Слава. Сега връчвам ситото на читателя да пресее написаното - може пък някъде из страниците да излезе Ролекс-ът. Или пясъчен часовник, който да показва как изтича времето - на автора и на текстовете му... И кой е вече за изхвърляне - текстовете или направо авторът им." Михаил Вешим