Антихрист

Луксозно издание с твърди корици, украсено с рисувани инициални букви от художника Дамян Дамянов. "Търновград набрал люде, а самият обеднял и посивял. Знат­ните се занимават повече с магии, отколкото с мо­литви, простите го ударили на безгрижие, кражби и просия, а царската власт линее и си стои настра­на, наслаждава се нашият застарял самодържец на боголюбиви слова, на изображения, на женска хубост и всякакви други хубости. На вечернята се молих богу да ми прости, за­дето напущам светата обител. Молих му се, а бях със сатаната и нарекох сатаната брат господен, та излизаше, че сега заставам между двамата да диря истината, както сме наклонни ние, българите, без да разумяваме, че който постъпва така, това, което днес му е било драго като божие, утре ще загуби цена като дяволско. И не ще знае кое е негово, кое е чуждо, та лесно ще го лъжат и ограбват. Защото познание, придобито с постоянно отрицание, се губи като вода под пясък и който нарича днес зла­тото желязо, а утре желязото - злато, е осъден на вечна бедност..." Из книгатаЕмилиян Станев е литературен псевдоним на българския писател Никола Стоянов Станев. Авторът публикува първите си произведения през 1931 г. От 1950 до 195З г. завежда отдел "Белетристика" във вестник "Литературен фронт". Сътрудничи на сп. "Съдба", "Завети", "Златорог", "Изкуство и критика", "Венец", "Българска реч" и др. Емилиян Станев пише анималистични разкази, социална и нравствено-философска проза, исторически романи и повести. По време на престоя си в София се запознава с много от тогавашните интелектуалци - писатели, художници и журналисти, които оказват сериозно въздействие върху произведенията, които той пише в по-късната част на своята творческа кариера. Първата му книга - сборник с разкази с името "Примамливи блясъци" е издадена през 1938 г. Следващата му книга е сборникът "Сами" (1940 г.), с който поставя началото на цикъл от произведения за природата и човека. Следват "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948). През 1948 г. излиза едно от най-известните му произведения - повестта "Крадецът на праскови". След 1950 г. в продължение на 14 години работи върху своя роман "Иван Кондарев", в който са описани събитията, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г. Автор е на книги за деца и юноши: "През води и гори" (1943), "Лакомото мече" (1944), "Повест за една гора" (1948), "Когато скрежът се топи" (1950), "Чернишка" (1950) и др. Произведенията му от следващите години са с по-философски насочена тематика. В тези творби Емилиян Станев използва задълбочените си познания по история на България. От този период са романите "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968), "Тихик и Назарий" (1985), "Търновската царица" (1974) и др. Носител е на Националната награда "Йордан Йовков" за 1975 г.