Задната къща. Дневникът на Ане Франк

"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк, 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" речта на образователния министър в изгнание Болкестейн. Той призовава след войната да се съберат и публикуват всички документи, свидетелстващи за страданията на нидерландския народ по време на германската окупация. Като пример за такива документи Болкестейн посочва дневниците. Впечатлена от речта му, Ане решава след края на войната да издаде книга. За основа ще ѝ служи дневникът, който си води. Пред лицето на глада, лишенията, страха и надвисналата смърт Ане отваря прозорец към собственото си израстване, семейството си, първата любов, сексуалността, глада, към това, което предстои, с остроумие и пълна откровеност. Четена и препрочитана от милиони по цял свят, получила своето заслужено място сред световната класика, "Задната къща" е прослава на силата на човешкия дух. Младостта, любовта и желанието за истински живот, а не просто за оцеляване, хвърлят светлина в един от най-мрачните периоди на миналия век. За първи път на български ще можете да прочетете пълното издание, досега цензурирано заради прямотата на Ане по сексуалните въпроси, както и откровените ѝ описания на кавгите с различните обитатели на Задната къща. Дневникът на Ане Франк е историята на всеки млад човек. В условия, които малко хора познават.