Последната територия

Авторът на трилогията "Кръглата риба" Момчил Николов се завръща след петгодишно мълчание с мащабен роман, който, на границата на психологическия трилър и антиутопията, излиза далеч извън стандартната представа за българска литература. Един мъж се събужда в Барселона, без да има идея как е попаднал там. Нищо не му е познато, дори собственото му лице. Кой е този човек? Защо е там, каква е жената, татуирана наскоро на ръката му, и защо поразително прилича на статуята на богиня от един барселонски площад? Много въпроси се трупат, но бързо започват да се намират отговори, след като мъжа среща мистериозната Елена и бавно започва да си спомня какви ги е вършил предната нощ. Маноло е роден с деформирани крайници, една от жертвите на обвеяното с трагична слава лекарство талидомид. Неговият недъг го насърчава да развива ума си и след години усилия и преодоляване на препятствия той става популярен психиатър. Това, което неговите пациенти не знаят, е, че той умее нещо повече - Маноло е пробил тъканта на реалността и броди из последната и най-мистериозна територия, тази на съня. Между Маноло и мъжа, който не познава лицето си, има връзка - тя е скрита сред лабиринта на един от най-мащабните и задълбочени романи, които сте чели. Извървете го и открийте изхода към неподозираното бъдеще... "Последната територия" е едно от големите събития в българската литература не само за 2016, но за десетилетието изобщо. И това не е рекламно изречение, а ясна преценка на мащаба на романа на Момчил Николов. Българската литература се нуждаеше точно от такъв роман - новаторски, интелигентен и наднационален, европейски. "Последната територия" на Момчил Николов е книгата, за която ще се говори дълго време след излизането ѝ, защото най-после български писател дръзва да излезе от отъпканата пътека на постсоциализма и личната драма и навлиза смело в модерността." Христо Блажев