Катя Паскалева: Жените в мен

Думи и образи. "Катя Паскалева не беше светица. Не беше и грешница. Артистка. В живота и кариерата ѝ се оглеждат лицата на толкова много жени, които изигра, преживя и дари на публиката. Тя обичаше да предизвиква съдбата. Да я надхитря понякога... Катя беше мълчалива, но пълна с истории. Смехът ѝ можеше да превземе стаята за миг, а тишината, която носеше със себе си, да те накара да потънеш в мислите си. Странница. Скитница. Жена с тайни." Георги Тошев, август 2015 година Защо? Защо съм на 46 години? Защо обичам само един мъж? Защо мисля, че още имам какво да кажа? Защо не мога да се разделя с пионерския хеликоптер? Защо правя почти японски поклон пред бакалина? Защо ме е страх от морето? Защо ме е страх от улицата? Защо ме зове страшната гора? Защо станах артистка? Защо баща ми е още в мен? Защо майка ме обича? Защо 13 години главата ми е празна? И защо главата ми е пълна с толкова много истински неща и излишни шумове – защо...? Защо ме боли за моя брат Костадин? Защо баща ми умря в ръцете ми - Защо! Защо се пропих? Защо търся Единствения? Защо не мога да напиша буквата Щ... Защо всички ми се карат? Защо им вярвам? Защо не си вярвам? Защо, когато си повярвам, близките ми хора ме бият по врата и ми се подиграват? Защо не мога да бъда високомерна? Защо не ме е страх, че ще умра аз, ама ме е страх, че ще умре майка ми... Защо? Защо сега не ми се спи? Защото отивам Отвъд. Бележки на Катя Паскалева, озаглавени "Ехо от голгота с разсъждения за живота и характера", 1991 г.