Ороци - есеистика

"Давам ороци по български език." "И това доживяхме да прочетем! Нямаше да повярвам, че е възможно, ако не го бях видяла с очите си в един телевизионен репортаж. Ако "ороците" бяха по друг предмет, сигурно тази обява не би предизвиквала чак толкова почуда и гняв. В случая гняв предизвиква не толкова неграмотността, колкото наглостта, въпреки собствената си неграмотност, да се обявяваш за учител. Гняв поражда самочувствието без покритие и на това отгоре с претенции. Но и то не е всичко. Още по-тъжното е, че това не е изолиран случай. Ако беше така, също бихме го отминали с иронична усмивка. Картината е толкова тъжна, защото подобни случаи на безцеремонно невежество ни обграждат и смазват отвсякъде. Хилят се нагло в лицето ни и ние сме безсилни да прекратим този позор. А нашето безсилие като че ли е допинг за такива хора, то ги вдъхновява, дава им сила и увереност." Из книгата "Ороци" е най-топлата книга на Теодора Димова. Тя вижда и чува и заради нас, и после ни разказва за онова, невидяното и нечутото от нас. Добре е, че имаме такава писателка. Която с ласката на сестрица, се появява тъкмо когато имаме нужда от нея. От текстовете ѝ. От жеста ѝ. Книгата "Ороци" ще направи всеки, който я прочете, по-добър, лъчението на тази книга ще се усеща десетилетия в литературата ни." Деян Енев "Думите на Теодора Димова проникват в сърцата, врязват се в абсурдите от всекидневието ни, разкривайки цялата му крехкост под привидната монолитност. Те не раняват, а носят изцеление на душите, защото ни помагат да скъсаме с онази немара, в която заживяхме. Всеки ред от тази книга е облъхнат от тайната на едно свидетелство и носи вестта за радостта, която Христос е обещал на учениците Си - имената им да бъдат написани на небето. Ала преди това, призовава ни Теодора Димова, е редно да се замислим кои сме и що търсим. Едва когато осъзнаем, че нищо не сме, започваме да дирим Бога. Осъзнаваме, че сме "нищи духом", сиреч "глинени съдове" (2 Кор. 4:7). А проумеем ли го, само една крачка ни дели от онази неописуема и кротка радост на избраните, която в Евангелието на Лука (2:14) е описана с думите "между човеците благоволение"." Тони Николов