Вечерни слънчогледи. Стихотворения

Вечерни слънчогледи Вечерни слънчогледи... Не искат те луна - главите са навели към тъмната земя. Не се интересуват от бледите звезди. Небето им е чуждо, различно отпреди. Изчезнал е там Богът на общия им ден... Отдъхват си, свободни от златния му плен. Не гледат и съседа си. А в здрачна тишина, загледани във себе си, те виждат светлина.Георги Константинов е роден в Плевен през 1943 година. Завършил е българска филология в СУ Климент Охридски. Бил е главен редактор на списание Родна реч, на литературно списание Пламък. Председател на българския П.Е.Н. център (2001) и почетен председател (2013). Той е автор на повече от 35 стихосбирки: Една усмивка ми е столица, Неграмотно сърце, Общителен самотник, Обичам те дотук, Дърво и птица, Вечерна дъга, Врана в снега, Вълнение в Константинопол, Миг като вечност, Роднина на дъжда и други. Стиховете на Георги Константинов са превеждани на английски, френски, руски, японски, португалски, немски, сръбски, турски, гръцки, хинди, арабски, фарси и други езици. Авторът е носител на много национални и международни награди за поезия и книги за деца.