Див огън

"Див огън" е вторият роман от триптиха за Април 1876, за войните от 1912 - 1918 г. и за Девети 1944 г., преживени от българи с истинските им имена в село Ченге, в Провадийска околия и в Царство България. Мъжете на село Ченге са водени в сраженията през Балканската война от Йордан Йовков (те са неговите "земляци"), а на 9 юни 1923 г. стотина от тях тръгват към Провадия и Варна, за да защитават властта на земеделците. В "Димитър Злочести и Войводата Патрев" в Източния Балкан бе доведен "българският Христос", а в "Див огън" пак тук от събитията през 1923 г. е изведен "братоубиецът Каин" (търсен бе и не бе намерен). Черната вест от Ньой през 1919 г. в Ченге е изпреварена от смъртоносна епидемия по децата. И селото се възправя срещу нея, въоръжено с лечителската сила на изкуството на един зограф по принуда. И със завещания от дедите "див огън", придобит от триене на дърво о дърво и наричан още "Божи огън". Читателят държи в ръцете си шепа живи въглени от този огън и от онова време след Ньой, от което ни делят сто години.