Епопея на забравените

"Епопея на забравените" напомня гигантските фрески на Микеланджеловия "Страшен съд". Перото на поета оживява батални сцени - геройството и подвига, краткотрайното опияняване от свободата, ужаса на насилието, отчаянието и покрусата, саможертвата и почти есхатологичната вяра във върховния смисъл на тази жертва пред усещането за бъдещия слънчев лъч на Освобождението. С "Епопея на забравените" Вазов не само разискря пламъка на националното ни самочувствие и гордост, но и галванизира вярата ни в историческото бъдеще на нацията, тласка духа в други, по-високи орбити.