Стрелата на времето. Поезия

Книга за началото и края. Новите поетически внушения на Иван Гранитски. Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка "Стрелата на времето" той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков "Ей, там" (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва връзка с философско-поетическите послания на художника. Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече стигнала до читателите (благодарение на издателство "Захарий Стоянов") "Стрелата на времето" сякаш се превръща в "стрелата на безкрайността", защото това е книга за началото и края, тя разказва как ежедневното се вмества във вечното и как вечното непрестанно оживява и се въплъщава в ежедневното, защото човек съществува едновременно и в двете времеви състояния. Това се усеща само от онези, които имат вяра, ум, съвест и способност да преодоляват преходното. Според Панко Анчев тази книга е куполът, обемащ и покриващ под себе си цялото поетическо пространство на Иван Гранитски, създавано с вещина, страст, вдъхновение и разум вече толкова години. Под този купол се вижда солидна и красива сграда - сградата на неговата поезия. В "Стрелата на времето" много от стиховете са посветени на художници: "безначалната пиеса" на неповторимия Любен Зидаров, георгическите видения на Иван Димов, момичето-жрица на Любен Диманов, препускащото хергеле на Огнян Механджиев, а "Съновидение", посветено на самия Милко Божков, разлиства графическа светлопис, където дракони и шамани се разминават с елфи и светулки, и където небесното мастило щедро се разлива над вечерните хълмове, бродирани върху детска перелина. А поетът Боян Ангелов подчертава, че "стихотворенията-посвещения в книгата са не само чувствени изблици, но и тайнописи на съкровена изповед. Те очертават както тематичния кръгозор, така и космогоническата свързаност на човека с всичко онова, което наричаме линеарна безкрайност. През нея стрелата на времето прелита, описвайки кръг, който приема очертанията на човешката душа".