Образ и метафора

"В тази книга Иван Гранитски се отправя по трудния път на сравнение между поетичната и пластичната метафора в българското изкуство от втората половина на ХХ век. Изкусителна и сложна задача. Няма съмнение, че нашата наука за изкуствата се нуждае от осмисляне и преоценка на този противоречив период. Това е време на формиране на нови оценки за идеалите, на разочарования и надежди, на освобождаване от догми, съпроводени с истински битки на поети, художници, артисти, музиканти с официалната идеология. Време на болка, но и на подем. Тази социално-психологическа атмосфера беше като кипящ котел, от който, като в мита, се родиха изключителни таланти във всички сфери на културата." Иван Маразов "Бях на самият връх на мойта младост. Бях див, несъразмерен и красив. Обичах те без милост аз − със ярост − и се учудвам, че останах жив. Бях млад, красив и неправдоподобен. Как падах аз над тъмният ти глас. Виновен съм − от твоя скръбен спомен не справедливост − милост искам аз. И пак сънувам оня светъл хаос... (Не подозирах, а съм бил щастлив.) Обичах те без милост аз − със ярост. И съжалявам, че останах жив." Христо Фотев