Докоснати съдби

Сняг в косите, смях в очите, искам да те помня аз така... "Втора книга. Излязла от печат около осем минути след първата. Нямахте време дори за критика. Някак протече през мен като ручей. А те са така - тръгват и не се знае докъде ще стигнат. Ако сте се спирали до ручей и сте извлекли полза от това посядане, значи имате душа. А аз това и се опитвам да ви дам. Душа край един ручей, наречен живот - ако е чист, ще ви докосна. Ако някъде съм фалшив, затворете ме, сложете вашия яз, не ме пускайте надолу. Надолу ручеят става река. Но само ако е в правата посока. Инак става блато, инак обраства с шавар. В смисъл... не ме пускайте... ако ще обраствам... с каквото и да е..." Ънкъл