Книга-игра: Сонора

Първо юбилейно издание. Драги читатели, държите първото Юбилейно издание на класическа книга-игра от 90-те! То е много близо до оригинала като текст и илюстрации, за да могат верните читатели на "Сонора" да се сдобият с ново хубаво издание. Още по-добра възможност очаква тези, които не са могли да я прочетат навремето: да разгърнат за първи път страниците на едно от най-важните заглавия в историята на жанра, част от легендата на книгите-игри през 90-те. И в двата случая ви чака незабравимо приключение на самоук специалист по глобални проблеми, изпълнено с фантазия и хумор! И ябълки. Доста ябълки. "Радиото отново избръмчава, този път по-настоятелно. – Да? – казваш сухо. – Тед? Къде си? – започва нетърпеливо Фратус. – Разговаряте с телефонния секретар – продължаваш монотонно. – Моля оставете кратко съобщение след дългия сигнал. Пиу... пиу... пиу... Пииииииу! – Не се прави на глупак! – скастря те Нефъл. – Не се правя – отвръщаш, чудейки се какво в тази реплика не ти харесва. – Къде си? – Над Леденото езеро. Пред Острова. – Ааа, Острова – казва Фратус и млъква. – Какво има там? – питаш подозрително. – Е, ами… ъъъ… изкуствена реалност – измънква той. – Изкуствена реалност?! – възкликваш ти. – Изкуствена планета не ти ли стига, парвеню такова?! – Мън-мън – казва Фратус. – Какво ѝ е гадното? – питаш с нарастваща подозрителност. – Ами, ъъъ... тя е като приказка. Хъъъ, нали знаеш, неизживяно детство и такива работи – казва той и затваря. Възстановяваш връзката: – И? – Работата е там, че не знам какво има там във всеки даден момент. Правена е от апаратура за записване на мисловни образи, независещи от волята ми. Всъщност… Островът живее собствен живот, ограничен само там. Внимавай, Бън. – И какво толкова може да има? – възнегодуваш ти. – Вещици – изтърсва Фратус. Този път ти затваряш. С гримаса на човек, измъчван от колики, насочваш колата към бреговете на изкуствената реалност." Из книгата