Кралицата на пръстения остров

Райън проследява съдбата на четири поколения от едно семейство, по-точно на жените в него: мъжете присъстват най-често като безучастни статисти, като малодушни второстепенни герои, откровени злодеи или непрежалими мъртъвци. В 121 глави, сведени всяка до две лаконични страници, са вместени лирична проза, език, който се лее като мед от лъжица, пряка реч, вмъкната в авторовата така, че тя да звучи като музика и да въплъти красотата на писаното слово. Този вълшебен ритъм отмерва дните и миговете в живота в дълбоката ирландска провинция с всекидневните му грижи: раждане и смърт, минало и настояще, щастие и вражди. Образите на четирите жени - свекървата, рано овдовялата снаха, дъщеря ѝ Сърша и невръстната Пърл, са толкова ярки, че ти се приисква да поживееш малко при тях. Защото през каквито и страдания и жестокости, през каквито и предразсъдъци и сблъсъци да минават, тези храбри ирландки показват, че носиш ли в сърцето си любов, нищо под това небе не може да те уплаши и спре. "Малко ирландско чудо" - така Уошингтън Поуст описва седмия поред роман на Донал Райън, писател с две номинации за Букър, когото Себастиан Бари определя като краля на новата вълна в ирландската литература.