Момчета

"Чечевицин беше на възрастта и с ръста на Володя, но не пълничък и бял като него, а слаб, смугъл и луничав. Косата му беше четинеста, очите теснички, устните пълни, въобще - не беше голям хубавец, и ако не бе облечен с гимназиалната куртка, можеше да го помислят за син на готвачка. Той беше мрачен, не продумваше и нито веднъж не се усмихна. Като го гледаха, момичетата решиха,че трябва да е много умен и учен човек. – А знаете ли кой съм аз? – Господин Чечевицин. – Не. Аз съм Монтигомо Ястребовия нокът, вожд на непобедимите. Маша, най-малката от момичетата, го погледна, после погледна към прозореца, зад който вече се спускаше вечер и каза замислено: – А ние вчера ядохме леща." Из книгатаКнигата е част от поредицата Детски шедьоври от велики писатели от издателство Лист.