Година на Маймуната

Пътуване, почти религиозно аскетично през "Годината на Маймуната", към миналото, което се изплъзва. Година на загубите - както казва Пати Смит, "първо умря Мохамед Али, после Санди (Пърлман) и Кастро, и принцеса Лея, и майка ѝ". Тази книга звучи като сбогуване, но всъщност е търсене. На преживявания, на места, на родени във въображението на писатели истории, на любими хора..."...Ето какво знам аз. Сам е мъртъв. Брат ми е мъртъв. Майка ми е мъртва. Баща ми е мъртъв. Съпругът ми е мъртъв. Котката ми е мъртва. И кучето ми, което беше мъртво през 1957, все още е мъртво. Въпреки това не спирам да мисля, че нещо чудесно ще се случи съвсем скоро. Може би утре. Онова утре след още много утра." Пати СмитПати Смит е писателка, изпълнителка и визуална артистка. Става известна през 70-те години с революционния начин, по който свързва поезия и рок. Издава дванайсет албума, сред които "Horses", провъзгласен от списание "Rolling Stone" за един от стоте най-добри музикални албума на всички времена. Смит е авторка на девет книги. С "Просто деца" (Just Kids) през 2010-а печели Националната награда за литература. През 2005 г. френското министерство на културата връчва на Пати Смит титлата "Командир на френския орден за изкуство и литература". През 2007-а тя е приета и в Залата на славата на рокендрола.