Сборник с текстове за царя на българи и гърци Иван Александър<br>Фототипно издание

"Уважаеми читателю, В ръцете си държиш фотокопие на една българска светиня. В края на този ръкопис се посочва, че той е преписан през 1348 г. от многогрешния монах Лаврентий за блажения и христолюбив, върховен и самодържавен цар на българи и гърци Иван Александър. Сборникът е известен сред научните среди като, Лаврентиев сборник, Сборник на Йоан-Александър, Синодален сборник. Той съдържа текстове с разнородно съдържание. Някои от тях са преводи от гръцки език:биографията на Йоан Милостиви;патетични разкази от живота на египетски и палестински монаси (За осемте духовни порока на Нил Философ);Въпроси и отговори към княз Антиох на Атанасий Александрийски;Сказание за Вселенските събори и други. Другите текстове са оригинални старобългарски произведения:Писание за правата вяра от свети Кирил;Църковна повест от Константин Преславски;най-старият известен препис на За буквите на Черноризец Храбър. Сборникът е написан на български език с уставен български шрифт, ползван преди двете писмени реформи. В оригинала текстът е черно-бял, а инициалите са червени, но в това издание са също черно-бели, малко по-бледи от останалия текст. Причината да не издам цветния вариант е високата цена на единична книга която би се получила в такъв случай. Сборникът се състои от 429 страници и се е съхранявал в Търново до 1393 г. След като градът пада под османска власт, сборникът е пренесен във Влашко или Молдова, а след това на Атон. Там, в манастира Свети Павел, той се съхранява до 1655 г., когато руският монах Арсений Суханов го пренася в Русия. Сборникът сменя няколко собственици. Последният собственик е бил Иван Петрович Сахаров (1807 - 1863), етнограф, фолклорист и палеограф, който предава книгата през 1863 г. в Публичната библиотека на Санкт Петербург (сега Руска национална библиотека) регистрирана с код F.I.376." Д-р Николай Иванов Колев, Херцогенаурах, Германия