Химера

"Химера" е роман от три свободно свързани части - "Дунязадиад", "Персеида" и "Белерофонтиада", подобно на митичната Химера, съставена от три животни (обикновено комбинация от лъв, коза и змия). Те разказват познатите истории на митичните герои Шахразад, Персей и Белерофонт, но най-вече за невъзможността за сантиментални, еротични и сериозни отношения между мъже и жени в брак или любовна връзка, когато мъжът е самоосъзнат като герой - духовно изкривен автор, химера, обсебена от хаоса в различните си части, докато съпругата му край него остарява. Книгата е постмодернистична - с метафизични и стилистични елементи, които надхвърлят традиционния роман. Джон Барт (1930) е писател и университетски преподавател, автор на романи, разкази и публицистика, носител на многобройни литературни награди, един от най-изтъкнатите представители на американския постмодернизъм и негов своеобразен теоретик в двете свои прочути есета "The Literature of Exhaustion" и "The Literature of Replenishment". За свои духовни предшественици Барт посочва Борхес, Кафка, Джойс, Бекет, Робърт Музил, Уилям Фокнър и много други. През 1972 г. Джон Барт печели Националната награда на САЩ за художествена литература с "Химера", като я поделя с "Август" от Джон Уилямс.