За да живея

Пътешествието на една севернокорейка към свободата. Едно момиче, което минава през Ада, за да живее. Семейството на Йеонми Парк е сплотено, но суровият и контролиран от политическа пропаганда живот в Северна Корея ги подлага на множество лишения. След като баща ѝ попада в затвора, роднините ѝ са считани за престъпници и двете с майка ѝ бягат в Китай. Годината е 2007, а Парк е едва на 13. Момичето знае, че пътуването ще е трудно, но дори не подозира какви изпитания предстоят. За пребиваването си в Китай заплаща с детството си и едва не загива. Две години по-късно с майка ѝ успяват да избягат в Южна Корея, но баща ѝ вече е мъртъв, а сестра ѝ е изчезнала. Дотогава единствено майка й знае какво всъщност се е случило от момента, в който пресичат река Ялу, за да се озоват в Китай. В "За да живея" Парк разкрива лишенията и измамите, които я сполетяват в Северна Корея, както и своите най-болезнени и тежки спомени - за първи път, без да спестява нищо. С достойнство и смелост разказва как с майка ѝ са превърнати в сексуални робини в Китай и преживяват психологически и физически изпитания, които малцина биха преодолели. Изповедта ѝ е необичайна, поучителна и изключително ценна, а историята ѝ е затрогваща и невъобразима, но никога безнадеждна - досущ като непоклатимия дух на момичето. "Благодарна съм за две неща: че съм родена в Северна Корея и че избягах от Северна Корея." Йонми Парк "Красноречива, покъртително откровена творба, която ясно представя тежкото положение на мнозина." "Къркъс Ревю" Йеонми е родена на 4 октомври 1993 г. в Хесан, Северна Корея. След като баща ѝ е изпратен в трудов лагер за контрабанда, за семейството ѝ настават тежки времена на глад. Двете с майка ѝ пресичат границата с Китай, където попадат в ръцете на трафиканти на хора, а впоследствие бягат в Южна Корея през Монголия. Историята на Парк се прочува в целия свят през 2014 г., когато тя изнася реч по време на конгреса на One Young World в Дъблин, Ирландия. Същата година тя се мести в Съединените щати, където разширява дейността си на активист и следва икономика в Колумбийския университет. Там завършва и своя мемоар. "Когато избягах от Северна Корея, аз не мечтаех за свобода. Дори не знаех какво означава да си свободен. Знаех само, че ако семейството ми останеше там, навярно щяхме да загинем – от глад, от няква болест, от нечовешките условия в някой трудов лагер. Гладът бе станал непоносим; бях готова да рискувам живота си дори само ако ми обещаеха една купичка ориз." Из книгата