Югославия, моя страна

Превод от словенски: Лилия Мързликар. Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва с внезапното преместване на баща му, офицер от Югославската народна армия, от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна. Седемнайсет години по-късно Владан, все още студент в Любляна, случайно открива в интернет, че баща му, сърбинът Неделко, когото мисли за мъртъв, всъщност е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд. Героят се сблъсква с детските си травми. Впуска се в пътешествие през Балканите в търсене на изгубения си баща и в известен смисъл се връща назад във времето. Търсенето на истината му помагат да преоткрие себе си, идентичността си, принуждават го да се изправи пред дилеми, свързани с отношенията между хората в обществото и семейството, война, съдба, поемане на отговорност за действия, наложени от родителите ни. Динамичната история лавира изкусно между ироничното отстранение и сериозния глас. Спомените от миналото се преплитат с настоящето, като така рисуват психологически достоверно сблъсъкът между два периода и между съответните литературни образи. Родина е вторият роман на младия словенски режисьор, сценарист, колумнист, поет и писател Горан Войнович. Книгата се различава от получилия му огромно признание хумористичен дебют в прозата. Тук авторът надминава всички очаквания както на читателите, така и на критиците и си спечелва място сред най-интересните млади словенски писатели. Нищо чудно, че Горан е първият словенски писател, който печели три пъти наградата Крешник за роман на годината.