Душата на човека

И нейната способност за добро и зло. Това е една от най-същностните творби на Ерих Фром. Изследва глъбинните механизми на човешката психика и поведение като взаимодействие на противоположни нагласи, формиращи синдрома на израстването и синдрома на упадъка. Авторът доразвива идеите си за способността на човека да обича като поставя по-голям акцент върху изучаването на природата на злото. Той фокусира анализите си върху естеството на индивидуалния и обществен нарцисизъм и инцестните връзки като източници на агресия, насилие, и деструктивни нагласи. Книгата впечатлява с проницателните наблюдения за противоречивата природа на човешките души и с духовната извисеност на вярата в силата на любовта, разума и доброто.