Не подлежи на осиновяване

"Роман за домовете за изоставени деца, написан от първо лице. Има една особена категория хора, дамгосани от обществото. От същото това общество, което ги е създало. Има един закон, който се грижи това заклеймяване по възможност да е за цял живот. Има особени "порядки и ред", налагани в много домове за сираци. Този роман е моята лична борба срещу един остарял закон, пълен с желани "грешки". "Грешки" - облагодетелстващи конкретни институции и властимащи. Романът е и моята последна надежда да открия корените си. Надежда - той да попадне в ръцете на онази единствена жена, която ще съумее правилно да разчете заложената като "трохи" информация в съдържанието на книгата. Информация, която страница по страница ще я отведе до мен - стига обаче тази жена да е все още жива и да иска да се запознае с една нейна вече 40-годишна "грешка". Това е една история за онази част от децата по домовете, които не са имали късмета да бъдат осиновени още като бебета. Този роман отразява реално време. Но събитията, описани в него, са смесица от истина и измислица. Кое е истина и кое не - нека читателят сам да прецени според разбиранията си. И не забравяйте най-съществената истина: страниците са необятно поле за изява и на фантазията ни." Александра Шехтова