Убийството на невъзможното

Известни катерачи от целия свят дискутират за предела в алпинизма. По редакцията на Лука Калви и Сандро Филипини. Книгата е посветена на големия български алпинист Боян Петров. Райнхолд Меснер пише авторска бележка специално за българското издание. В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, сред които е и българският алпинист Боян Петров, и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени петдесет години след статията на Райнхолд Меснер. През 1968 г., преди петдесет години, се извършва епохална промяна на основните ценности в катеренето: Райнхолд Меснер успява в своето първо най-трудно изкачване - това на Средното ребро на Сас дла Круш (Хайлигкройцкофел) в Доломитите. В това време от националния парк Йосемити Ройъл Робинс отправя апел за чисто катерене. Десет години преди това, през 1958 г., най-пряката линия на Северната страна на Чима Гранде ди Лаваредо и Носът на Ел Капитан биват възхвалявани като non plus ultra (не отвъд). Изкуственото катерене идва на мода: "За нас катерачният инвентар е с пълно право идеален заместител на хватките и стъпките". (Дитрих Хасе) В годината на студентските бунтове със статията си Убийството на невъзможното Райнхолд Меснер хвърля предизвикателство за отказ от технологичните помощни средства в катеренето. Ще го последват новаците, а не задоволените, готови да се откажат. Така започва движението за чисто катерене, което ще отбележи значителен растеж, след отварянето на скалата на категориите на трудност нагоре. В тази книга най-добрите катерачи в света изразяват гледища върху традиционното и свободното катерене, оспорват тезата на Ройъл Робинс и статията на Меснер и не спират да разказват за изкуството на изкачването на най-трудните планини и скални стени."Много книги съм написал през живота си, но тази има специално предназначение. Тя ме върна към моята младост, към времето, когато публикувах статията Убийството на невъзможното. Същевременно ми предложи и подарък: да споделя мислите си и да разисквам върху тях с днешна дата заедно с много големи катерачи. Важни гласове, които дават нова трибуна на дискусията. А тя ще е вечно жива, докато има мъже и жени, търсещи да открият себе си чрез алпинизма и приключението. За съжаление сред тези гласове вече го няма Боян Петров - алпинист, когото се научих да ценя, благодарение на Сандро Филипини, който го познаваше добре и ми разказваше за неговите изкачвания. Особено бях впечатлен от тройния му успех през 2014 г. - на Канчендзьонга, Броуд Пик и К2, (последните два изкачени един след друг в рамките на осем дни). Огромно постижение дори само от физическа гледна точка. По този повод Симоне Моро и аз решихме да му изкажем поздравленията си от разстояние с видеоматериал. Сандро ми каза, че статията на Боян Петров за нашата книга е била последното нещо, което е направил в София преди тръгването си за фаталната експедиция. Боян му я продиктувал в навечерието на полета, с който заминал за Шиша Пангма. Много жалко, че един от най-силните хималаисти през последните години остана на китайския осемхилядник завинаги." Райнхолд Меснер