Краят на играта

Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо".