Разказът на прислужницата

Една от най-популярните и важни антиутопии, писани някога. В неназован период от бъдещето репродуктивните възможности на жените са много рядко срещани, затова онези, които все още могат да износват и раждат деца, са специално обучавани. Те се изпращат по домовете на богати и влиятелни семейства, за да участват в специален религиозен ритуал по оплождане. След него износват бебето, раждат го, оставят го в семейството и си тръгват, за да отидат в нова къща и да продължат с работата си. Но една жена не може да приеме съдбата си и се среща с хора, които подготвят съпротива и бунт. Дали ще успеят? Роман, в който проблемът с потискането и принизяването на жените е основен и важен. Неслучайно книгата често е определяна като феминистичен текст, макар Атууд да отхвърля тези определения. Фредова е прислужница в република Галаад. Тя е една от малкото жени, които все още притежават репродуктивни функции. Раждаемостта рязко е спаднала и плодовитостта на жените е рядък дар от Бог, който трябва да бъде контролиран разумно. Това предопределя съдбата на Фредова. Нейната работа е да служи на заможни семейства, като им предостави тялото си. Фредова е прислужница, а това е нейният разказ. Разказ как веднъж месечно трябва да легне по гръб и да позволи на Командира да проникне в нея, докато съпругата му държи ръцете ѝ. Разказ как понякога вечер си припомня живота преди, когато е живяла щастливо със съпруга и дъщеря си. Разказ как е разполагала със собствени пари, достъп до информация, работа, лично пространство. Разказ как е разполагала със свободата си, преди да стане всичко това. Това е разказът на Фредова за едно общество, което е сурово, тиранично и фанатично до пълна слепота. Но Фредова няма да ви каже кога се е случило това. Може да е било преди сто години, възможно е да се случи след хилядолетия. Но е възможно и да се случва сега.