В ярката им светлина

"Необичайно зряло фентъзи, в което изтърканите сюжети за битката на доброто и злото са пометени от така актуалните днес проблеми на приемането на различния. Образи, които няма да забравите..." Любен Дилов-син Корсак Сухибряг е военен ветеран на средна възраст, винен за инвазията, сполетяла град Сетен. Съпругата му, синовете му, както и всички сетенчани го държат отговорен за загубената битка, довела до падането на града. Изгубил в нея и първородния си син, Корсак се чувства напълно победен дори и без чуждото осъждане. Ситуацията му се влошава допълнително и от това, че прекарва първите няколко месеца след сражението извън града и после се завръща в него не сам, а заедно с чуждоземно и друговерско момиче. Разгромен, отчаян и предал се, последното му желание е да изживее живота си кротко и тихо. Това се оказва невъзможно обаче, когато политическата и религиозна обстановка в Сетен ескалират, Корсак бива въвлечен в центъра на тези сътресения, а чуждоземното момиче и най-малкият му син попадат в една невъзможна и ужасяваща ситуация. А междувременно Те захождат към Сетен за сетен път. "В ярката им светлина" е първата книга за нов, просторен фентъзи свят и дава началото на събития, които тепърва ще обхванат всичките му краища. "Каменният под блестеше като гладка, водна повърхност. Арти обаче го огледа критично още няколко пъти, преди да върне парцала във ведрото и да ги помъкне към килера. Знаеше, че закъснява за училище, но също така знаеше, че ако ни'Ета Сухибряг намери и един недостатък в работата ѝ, утре не просто ще закъснее, а изобщо няма и да отиде. С тиха и спокойна крачка тя влезе от кухнята в коридора, а после и в спалнята на двамата възрастни. Там, върху отсрещната стена се намираше тясната вратичка на килера. Отвори я леко, с повдигане нагоре, за да не изскърца и прибра ведрото на пода, в широкото няма две стъпки пространство. След това взе едно трикрако столче от стаята, постави го пред килера и се качи отгоре му, за да достигне един от по-високичките рафтове. Взе една скромна, тъмно бежова рокличка, досущ като тази, която носеше и в момента, но чиста. Огледа я навъсено за петна и скъсани места, след което слезе от столчето и го върна на старото му място. Съблече парцаливата си дрешка, сгъна я и я постави в едно друго празно отделение. От там щеше да я вземе по-късно и да я изпере, а сега облече новата ѝ заместничка. Присегна се и от един от по-ниските рафтове взе една малка, платнена торбичка и една не много по-голяма платнена чанта с презрамка. В първата се почукваха звучно няколко дървени топчета, а във втората лежаха калем и няколко плочки за рисуване." Из книгата