Дао на водата

"Дао е това, от което не можеш да се отклониш - онова, от което можеш да се отклониш, не е Дао." Тази максима от Джунюн, или "учението за неизменната среда", подсказва, че Дао няма аналог в западните представи за Бог, дори в идеята за някакъв божествен или естествен закон, който може да бъде спазван, но и отхвърлян. Казаното е трудно приемливо, защото и Лаодзъ, и Джуандзъ са единодушни за това, че действията, извършвани по принуда (или задължение) не се съгласуват с Дао. Парадоксът ще бъде разрешен след столетия в един диалог между чан наставниците Нанцюан и Джаоджоу: "Джаоджоу попитал: – Що е Дао? Наставникът (Нанцюан) отговорил така: – Твоето всекидневно съзнание е Дао. – А може ли да се съгласуваш с него? – Стремиш ли се към съгласуваност, ти неизбежно ще се отклониш. – Но ако не се стремиш, как ще опознаеш Дао? – Дао - отвърнал наставникът - не е нито познаваемо, нито непознаваемо. Познанието е мнимо разбиране, незнанието - сляпо невежество. Ако наистина разбираш Дао, без никакви съмнения то е като чисто небе. Кое му е "правилното" и кое - "погрешното"?!" Из Умънгуан