Буда. Пиеса

Никос Казандзакис отдавна е любимо име на българските читатели. Романите му "Алексис Зорбас", "Христос отново разпнат", "Последното изкушение" и други вълнуват всяко следващо поколение. Тук обаче ще го срещнем в съвсем различно амплоа - на човек, вникнал в дълбочина във философията на будизма и мъдростта на Далечния изток. Поетична и замисляща, пиесата "Буда" ще ви разкрие Казандзакис както никога не сте си го представяли."Лягам да спя - сънувам, че съм облак. Събуждам се - превръщам се в човек. Облак ли съм? Човек ли съм? Кое е насън? Кое е наяве? Събуждам ли се, или се преобразявам? Да не би и двете да са истина? Или и двете са измислица? Или са нищо? Нищото, което изпълва бездната? О, Буда, Буда, мъглата постоянно се превръща в крепост, а крепостта в мъгла. Гледам от долния етаж и виждам крепост. Гледам от горния етаж и виждам мъгла... Ах, едва сега разбирам: мъглата е единствената неразрушима крепост!" Из книгата