Земното щастие

"Земното щастие" е третата есеистична книга на известния философ, журналист, художествен критик и медиен експерт Георги Лозанов. Тя е посветена на най-голямата му битка - с атаките срещу културния либерализъм във време, когато те идват не само извън, а и отвътре на Християнската цивилизация."Трите "С" - Смехът, Сънят и Сексът, са краят на дисциплината, на принудата, на дълга. Само че за разлика от другите две "С", които остават затворени в частното пространство, смехът прониква в публичността, сродява се с изкуството, влияе на общественото мнение, служи за инструмент на разума, както казва брат Уилям, превръща се в естествена съпротива срещу фанатизма и тоталитаризма. Затова на главната в Пловдив има паметник на един от най-забавните хора в града, джаз-музиканта, известен като Сашо Сладура, който за разказване на вицове по времето на Вълко Червенков със заповед № 234 от 15 септември 1961 г. на Мирчо Спасов е изпратен в трудовия концентрационен лагер в Ловеч. Там успява да преживее само 11 дни. След побои, малтретиране, унижения и подигравки, той е убит. Обикновено, когато смехът си свърши работата, престава да бъде смешно..." Из книгата